Той е български пастир отказал да стане доносник. Той е български пастир платил висока цена, но останал верен. Предпочел ямата и смъртта пред предателството и ръководна позиция. Комунистическата власт е разбирала добре, че с такива пастори църквата в България ще остане силна и влиятелна. Верността към Христос е заплаха за всяка диктатура. За това верните пастори, които са добър пример за християните са хвърлени в затворите. За да се дискредитира и обезсили църквата са издигнати нови примери: пастири-агенти, поставени на амвоните от Държавна Сигурност. Чрез тях атеистичната власт бореща се срещу Христос и църквата е успяла да наложи друг модел за следване. Нов двоен стандарт, който с годините е обезличил българската църква. Стандарт на търпимост към греха и беззаконието.

   Всяко поколение си има своите герои. Българският пастор Харалан Попов не е между живите, но неговият пример е жив и въздействащ. Пример на твърдост и вярност. Моля се новото поколение да последва добрия пример и се разграничи от подлостта и предателството, което е омърсило българската църква. Моля се да се научим да наричаме нещата с истинските им имена, както го прави Христос. Ако Бог почита верните и ние трябва да ги почитаме. Ако нарича предателството грях, трябва да отстъпим от него. През последните 20 години пасторите-агенти и техните приятели са се постарали достойните пастори да бъдат забравени, защото християните ще открият разликите, а те са очевидни. Пастир Харалан Попов изпълни думите на Исус Христос:"Бъди верен до смърт и ще ти дам венеца на живота."

   Време е да се научим да ценим Божиите герои.

   Избрани откъси от "Изтезаван заради вярата си", Харалан Попов

   …"Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода" (Битие 37:24).

   Ямата беше дълбока около три метра. Стените и, за да не ги дълбаем, бяха покрити с наредени едни до други тежки трупи, а таванът беше от дебели дървени греда. Между гредите имаше талпи, а малките цепнатини бяха запълнени с глина. Нямаше откъде да влиза въздух. Нямаше прозорци и, разбира се, никакви отдушници. "Вратата" представляваше един отвор в тавана, широк петдесет сантиметра. Това беше единственият отвор за достъп на въздух. Чрез вертикални греди и метални прегради ямата беше разделена на две части, с проход между тях. От едната страна имаше единични килии с размери два и седемдесет на един и осемдесет, от другата-голяма стая дълга Осемнайсет и широка четири метра.

   Щом стана готова, ни заявиха, че ще ни наказват по нов начин (затворническият "телеграф" ни го бе съобщил предварително). Всичките сто души ни поведоха в колана по един и ни "изсипаха" поединично през дупката върху влажния пясъчен под на ямата. От едната страна на прохода имаше варел с вода за пиене, а от другата - още един, който служеше за тоалетна на сто души. Подът беше покрит със студен, влажен пясък. В пълния мрак, горещината и задуха скоро свалихме от себе си всички дрехи, освен бельото, и легнахме на хладния пясък, дишайки с усилие поради липсата на въздух.

   Там зачакахме смъртта.

   ...Аз лежах на пода на ямата, заровил лице дълбоко в пясъка и се опитвах да вдишвам въздуха, останал между песъчинките…

   …Седмиците минаваха и започнаха един по един да ни привикват пред ДС и да искат от нас да станем доносници. Дойде моят ред и аз влязох в стаята на нашия бивш отговорник по помещение, Борис Митев. Там присъстваше и един друг млад човек. Митев каза:

   - Другарю Попов, бих искал да се запознаете с другаря Тричков.

   Звънецът в главата ми би тревога. Бяха се обърнали към мене с "другарю". Знаех, че трябва много да внимавам. Тричков ме попита как е семейството ми и после рече:

   - Другарю Попов, решихме да те пуснем от ямата, защото смятаме, че за в бъдеще ще бъдеш по-разумен и по-склонен на сътрудничество.

   Не повярвах на ушите си! Обзе ме надежда, макар да се опитах да се преборя с нея, знаейки, че ще поставят условие.

   Никакви мъчения повече..., никаква задушна яма, си помислих. Тричков продължи.

   - Искам само да ни направиш една малка услуга. Когато те пуснем и отидеш в помещението, искаме да ни дадеш писмен рапорт за условията, при които живеят затворниците там, и за това, което говорят.

   "Това било значи", си помислих. Толкова плащаха, ако станеш доносник и сътрудник. Невината на пръв поглед услуга трябваше да прикрие онова, което всъщност щеше да бъде за мене духовна капитулация.

   ... Дълго бях устоявал, затова бях твърдо решен да не се предавам и сега, и все пак знаех, че това е най-важният избор в живота ми — или да приема предложението да ме пуснат от ямата и да изляза на слънце и чист въздух, или да откажа да направя малката "услуга", да остана верен на моя Бог, да запазя доверието на братята си и, навярно, да умра в ямата. Друга възможност нямаше и при сегашните условия смъртта беше само въпрос на време. Вече имаше моменти, когато в ямата ми причерняваше — сигурен знак, че не ми достига въздух и че дихателната система започва да се руши.

   За миг затворих очи за безмълвна молитва. Двамата зачакаха отговора ми. Внезапно Божието Слово дойде при мене: "... изпитването на вашата вяра, като е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън, да излезе за хвала слава и почест, когато се яви Исус Христос" (1 Петр. 1:7).

   Тогава ми стана съвсем ясно, че ако кажа "да", ще се превърна в изменник и ще загубя вярата и упованието си в Бога.

   Отвърнах кратко:

   - Не! — И това беше всичко, което казах.

   Приветливото изражение на Тричков изчезна веднага:

   - Попов (обръщението "другарю" отпадна начаса), не бързай толкова. Въпросът е сериозен. Предупреждавам те, помисли си още малко. Искаш да видиш семейството си пак, нали?

   Отвърнах му.

   - Знаете, че съм пастор. Вярвам в Господ и Му служа. Пастор съм на тези хора. А сега вие искате да докладвам за всичко, което те ми казват. Никога не бих го сторил.

   И продължих:

   - Правете с това тяло всичко, което искате. То е само прах, нищо повече. Но от вярата си никога не ще се отрека.

   Тричков сви юмруци и изрева:

   - Тогава ще изгниеш в онази дупка! Няма да излезеш оттам!

    Тези думи бях ги чувал и преди. Бог ги бе обезсилил веднъж и можеше пак да го направи.

   Така отново се озовах в ямата…

   … В живота ми зейна огромна празнота. Можеха да ме освободят много пъти, ако се бях съгласил да стана пастор-марионетка. Не се съгласих. ДС често ми предлагаше възможността да бъда на свобода, ако се "подчиня" и помогна за унищожаването на християнството в България. Даже се говореше, че може да ме направят глава на Религиозните деноминации, с хубав кабинет и прилична заплата. Щяхме да се шпионираме взаимно с църковните членове и другите пастори. Имаше период, когато от боя и глада бях станал безчувствен, в ръцете на ДС се бях превърнал в жива магнетофонна лента; но това само затвърди моето решение по-скоро да умра, отколкото да се предам лесно или да направя компромис."