В навечерието на най-светлия християнски празник Възкресение Христово, трябва да си припомним, че преди възкресението е кръста, а преди кръста – предателството на Юда. Но самото предателство не можа да попречи на славното възкресение.

   Историята доказва, че винаги, на всяко време е имало предатели. Това са хора, които са близо до нас.

   Когато учениците на Христос стояха на трапезата и празнуваха празника Пасха, никой не предполагаше, че между тях има доносник. Всички приемаха апостол Юда като част от тях. Можеха да си кажат всичко, без притеснение. Можеха да говорят неща "от кухнята". Вече се познаваха от толкова време. Ходеха по двойки да проповядват Божието царство, полагаха ръце на болни, заедно деляха храната и заедно следваха Исус навсякъде. Не допускаха, че след всички чудеса, които бяха видели, между тях ще има предател.

   Но Господ знаеше, кой е предателя. И когато стояха на трапезата и ядяха, Исус каза: "Истина ви казвам: един от вас, който яде с Мен, ще Ме предаде"(Марк 14:18) . Въпреки, че учениците не разпознаха предателя, въпреки че църквата не винаги е разпознавала доносниците (но е длъжна да има правилна позиция спрямо тях), Бог винаги и през цялото време е знаел кои са те.

   Предателите са хора, считани за приятели. Те се възползват от доверието на хората. За това раната от предателството е много голяма. "Да! Самият ми близък приятел, на когото имах доверие, който ядеше хляба ми, вдигна своята пета против мен", Псалом 41:9. Болката от предателството винаги е ужасна и нетърпима. Не враг, а близък приятел. Не някой от тълпата, от официалната римска власт, не някой от религиозната власт – главен свещеник, фарисей,не някой книжник убеден, че чрез предаването на Исус служи на Бог, а един от дванадесетте-близък приятел. "С тях стоеше и Юда, които Го предаваше",Йоан18:5. " Тях" се отнасяше за главни свещеници,фарисеи, войници и служители , носещи оръжия, факли и фенери.Те бяха там да заловят Исус и Юда стоеше с тях. Години преди това, цар Давид също преживя болката от предателството. "Понеже не беше неприятел, който ме укори – това бих претърпял,- нито беше онзи, който ме мразеше, който се повдигна против мен – тогава бих се скрил от него, но това си ти, човек, равен на мен, другар мой и мой близък приятел.", Пс.55:12-14."Сърцето ми тъгува дълбоко в мен", Пс.55:4. Мои близък приятел.От врага се пазиш, но когато е приятел ти се доверяваш.

   Ако първосвещеника и останалите бяха пратили шпиони, които да се смесват с тълпата, докато Христос проповядва, лесно щяха да разберат, къде Исус събираше учениците. Но те нямаха нужда от шпиони, защото в най-близкото обкръжение на Христос имаше доносник. Ако структурите на Държавна Сигурност, използваха свои кадри, които да следят, подслушват и събират сведения от "невинни" разговори с вярващи хора, това е разбираемо. Но когато водачите на църквата, пасторите, дяконите, през които минава цялата религиозна дейност (проповядване , съветване, домашни групи, деца, тийнейджъри, новоповярвали) , са предавали информация на репресивния апарат, целящ да унищожи църквата, това е предателство! Подписването на декларация за сътрудничество с режим, който се бори срещу Христос е предателство!

   Думите на Исус за Юда бяха: "…горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил", Мат.26:24. Това е Божията позиция за предателството.

    В какво се състоеше предателството на Юда: той заведе тълпата до мястото, където Исус се събираше с учениците Си и им посочи кой е Учителя. " Е, какво толкова е направил Юда?", биха казали някои, просто е посочил мястото, което те можеха и сами да разберат. " А и Юда, който го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците си", Йоан 18:2 . Това не бе някаква тайна квартира, а място на което Исус често се събираше с учениците Си. Той беше публична личност и лесно можеше да бъде проследен.

   Агентите на Държавна Сигурност внедрени в църквата са описвали дата, място на събиране, кои са присъствали, кой, какво е споделил, кой къде работи и учи, в кой дом има християнска литература, кой я внася от чужбина и т. н.Това те са правили години наред.

   Ако Юда беше наш съвременник със сигурност щеше да бъде оправдан. Особено, ако беше пастир на църква или ръководител на деноминация. Неговите защитници никак нямаше да са малко, а едно организирано мнозинство. Щяха да се чуват реплики: "нямате любов към Юда", "не съдете Юда, защото не знаете какво е било времето", "нямате право да взимате отношение, защото не сте живели тогава". Това само показва какви дълбоки корени е прокарало предателството в Българската църква.

   Но позицията на Исус Христос е твърда и ясна:" добре би било за този човек, ако не бе се родил". А Бог винаги има предвид това , което казва.

   Господ Исус Христос в голямата Си милост на масата, пред всички ученици даде възможност за покаяние на Юда, като посочи, че той е предателя. Юда разбра много добре Неговите думи: "Истина ви казвам, че един от вас ще ме предаде",Мат.26:21. "А Юда, който го предаде попита: Да не съм аз , Учителю? Исус му отвърна: Ти каза.", Мат.26:25.

   Юда направи грешен избор. Той не се възползва от последния си шанс. Предпочете сребърниците пред вечния живот. И днес агентите служили на Държавна Сигурност в българската църква имат шанс да се покаят. Не става въпрос за лошо изигран театър. Помислете за душите си, а не за постовете, които заемате. Постовете, като ръководители и пастири са за земята, те са временни, а душите - вечни. Бог е дълготърпелив, но не вечнотърпелив. Вечността се приближава към всеки един от нас, а тя не е 1000 или 2000 години. Настъпи ли, вече няма шанс за покаяние.

   Предателството, обаче не можа да спре възкресението. Предателството извършено от българската църква през комунистическия режим, не може да спре съживлението в църквата, защото Христос възкръсна.

Камъка е отвален, гробът е празен, смъртта е победена.Господ Исус Христос е на трона и Той ще царува завинаги със своите светии. Христос възкръсна!!!