В нашето съвремие постоянно се афишира, че няма черно и бяло, няма добро и зло, няма абсолютна истина, а всичко зависи от гледната точка. Когато четем Библията, виждаме че тя много ясно и категорично разграничава нещата. В самото й начало се казва: "и Бог раздели светлината от тъмнината. Бог нарече светлината Ден, а тъмнината Нощ", Бит. 1:4. В Библията няма средно положение. Винаги има разделителна линия. Има светлина, има тъмнина; има овце, има кози; има рай, има ад; има чисти и нечисти животни; плодът на Духа и делата на плътта. И всеки, който е основал живота си на Божието Слово, ще вижда ясно Божия стандарт и Божията позиция.

   В Лука 19 глава Господ Исус Христос наближавайки Ерусалим, разказа на своите ученици притча, в която има добри слуги и лош слуга. Това е по повод на техните очаквания: "Защото беше близо до Ерусалим и те си мислеха, че Божието царство веднага ще се яви". Очакваха Исус да седне като цар на престола в Ерусалим, освобождавайки Израел от римляните и те – Неговите ученици да заемат достойно място до царя. В притчата Христос им казва, че и това ще стане, но първо Неговите слуги ще трябва да докажат своята вярност. Верността към царя определя управление заедно с царя.

   Един благородник отиде в далечна страна, да получи царска власт и повика най-близките си слуги, за да им даде по една мнаса. Тези, които бяха повикани в сравнение със съгражданите му, бяха твърде малко – само 10 човека. "Каза им: търгувайте с това, докато дойда". Те имаха конкретна задача, за определено време – "докато дойда".

   След заминаването на благородника се случи нещо много неприятно. "Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Не искаме този да царува над нас". Всъщност, това беше опит да осуетят коронясването. От една страна, имаше 10 слуги, натоварени с конкретна задача, а от друга – съграждани, които го мразеха и активно противодействаха той да не получи царска власт. Но в крайна сметка, посланиците не можаха да осуетят получаването на властта.

   Господ рисува една невероятно точна картина. От една страна са Неговите ученици, от друга - светът, който Го отхвърля и мрази. Исус бе осъден, бит и прикован на кръст, положен в запечатан гроб и пазен от стражи. Но това не можа да спре славното възкресение на Царя. "Даде Ми се всяка власт на небето и земята", Мат.28:18, казва Исус след възкресението.

   Този благородник получи царската власт и първото нещо, което направи е да потърси сметка от своите слуги. Той не каза: "аз вече имам царска власт, нека да празнуваме, няма значение какво направихте с мнасите, вече управлявам много градове". Какво е една мнаса в сравнение с голямата власт, която получи този човек? Защо първото нещо, което направи е да потърси сметка? Защото отношението на слугите към мнасата, беше отношение към самия благородник. Мнасата беше ТЕСТ ЗА ВЯРНОСТ, който трябваше да определи бъдещите управители на царството.

   Всеки от тези 10 слуги трябваше лично да се представи пред господаря си. "И така дойде първият и каза: Гоподарю, твоята мнаса спечели 10 мнаси". "През цялото време чаках твоето завръщане. Помних, че мнасата не е моя, тя е твоя и за това без да се интересувам от гражданите, които те мразиха, и опитите им да ме направят техен сътрудник, аз останах верен на теб: ето плода - 10 мнаси". Думите на господаря бяха: "Хубаво, добър слуга!Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града." Оценката бе: добър и верен. И господарят и слугата прекрасно знаеха, че 10 мнаси са нищо в сравнение с управлението на един град. А тук ставаше въпрос за 10 града.

   Днес хората преминават през избори и правят какво ли не, за да станат кметове. Да си кмет на един град е нещо голямо, а тук се говори за управител на 10 града, без избори, без билбордове, без дебати по телевизията. Изискваше се само едно – вярност. Вярност и лоялност към господаря, докато него го няма.

   Исус разкриваше на Своите ученици, че Той е царя и в Неговото царство ще управляват верните.

   На десетте слуги не им беше лесно, заобиколени от хора, мразещи господаря им. На учениците не им беше лесно, заобиколени от представителите на Синедриона, мразещи Исус. На християните по време на комунизма не им е било лесно, заобиколени от атеистичен режим, отхвърлящ Христос и мразещ църквата. На пастирът от Иран - Юсуф Надархани не му е лесно, заобиколен от власт, преследваща вярата в Христос. Но тестът е вярност.

   Исус изисква вярност, независимо от времето и условията, при които живеем. Той е Господарят и Той определя правилата.

Дойде редът и на друг слуга, който се изправи пред господаря си. "Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа; Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял." Този слуга бе различен от другите. Той започна да се оправдава, че "нищо лошо не е направил, просто е държал мнасата скътана в кърпа; "просто времето е било такова"; господарят го е нямало; той е сам , заобиколен от хора, мразещи господарят му".

   Предателите никога нищо лошо не са направили. Никога не са виновни. Винаги времето и всички около тях са виновни за поведението им. Този слуга беше толкова нагъл, че обвини господаря си: "жънеш, където не си посял". Тогава стои въпросът, който му бе зададен: "Защо не вложи парите ми в банката и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихва?" Толкова логичен въпрос. Отговорът е само един – слугата не служеше на господаря си и за това не бе верен. Ако той желаеше доброто му, щеше да вложи парите в банката. Но той не служеше на господаря си, а на тези, които го мразеха.

   Ако пасторите – агенти служеха на Исус, подложени на натиск по време на комунизма, най-малкото, което биха могли да направят е да се оттеглят от пастирството, за да не докладват на властите и предават своите си. А те активно са сътрудничели на тези, които мразят Исус и църквата.

   Отговорът на господаря взел царската власт бе: "От устата ти ще те съдя , зъл слуга. Знаел си…". Тези, които са служели на ДС, много добре са знаели какво правят. Слугата много добре знаеше какво прави, но той не очакваше завръщането на господаря си. Стои въпросът: Християните сътрудници на Държавна Сигурност очакват ли завръщането на Исус?

   Времето минава, хората забравят, досиета се унищожават, но Бог помни всичко." Юдовият грях е записан с желязна писалка,с диамантен връх; начертан върху плочата на сърцето им и върху роговете на жертвениците им", Ерем.17:1. Кръвта на Христовите мъченици свидетелства срещу предателите. Грехът на предателите е записан с желязна писалка.

   Днес много християни мълчат и не изявяват позиция. Със своето бездействие и мълчание те оправдават доносниците, които с доносите си са оставяли Божиите хора гладни, голи, правили са ги странници в собствената им църква и са ги вкарвали в затворите; а техните семейства обричали на глад и жажда. "Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте", Мат.25:42,43. Христос обяви бездействието на хората за грях.

   Но разказът на Исус не завършва със злия слуга. Следващите хора, с които се занима благородникът, взел царската власт, бяха гражданите, които го мразеха. "А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тук и ги посечете пред мен", Лука 19:27.

   Каква жестока, нехристиянска история разказа Христос. Някои "добри" братя днес биха посъветвали Исус да не разказва такива истории. Според някои християни този благородник не бе никак дипломатичен. Трябваше да ги извика, да забрави за миналото и да погледне само на "добрите неща", които са направили, докато него го нямаше. Да си оправят отношенията, да потулят нещата и да заживеят мирно, лицемерно и щастливо. Мразещи и мразен; предатели и предаден.

   Без да се съобразява с мнението на нашите съвременници. Библията продължава: "И като изрече това, Исус тръгна напред, като се изкачваше към Ерусалим". Исус тръгна да приеме царска власт, а ние очакваме Неговото завръщане.