Християните сме много "силни" в прошката.

   Прощаваме, когато пастир се разведе с жена си и раздели друго пастирско семейство, за да се ожени за жената.

   Прощаваме, когато пастир е предавал братята си, за да запази службицата си, въпреки че това понякога е коствало дори живота им.

   Прощаваме, когато има доказани финансови злоупотреби и са присвоени много пари, жертвани от братя и сестри в чужбина за изграждането на Божието царство, а не облагодетелстването на един "служител".

   Прощаваме, когато някой излъже за велики чудеса в служението му и за големи уж страдания преживени заради Господа.

   Прощаваме, прощаваме, прощаваме ...защото вярваме, че така ни учи Божието Слово. Прощаваме всичко, освен един грях. Не можем да простим "греха" да изявиш истината. Всеки, който дръзне да се изправи и посочи явен грях веднага е осъден и забравяме, че Словото ни учи да не съдим.

   А дали Библията ни казва да прощаваме греха, въпреки че няма покаяние. Дали Словото ни казва да не съдим, защото само Бог е съдията?
   В Ез. 3:17,18 Бог се обръща към пророка-свещеник и му казва:
   "Сине човешки, поставих те страж за Израилевия дом; слушай, словото от устата Ми и предупреди ги от Моя страна. Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш, и не говориш за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път та да спасиш живота му, оня беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му."

   Какво иска Бог от Езекил – да изяви греха. Защо? Защото няма любов?
   Защото така даваше шанс на грешника да се покае и отвърне от грешният си път. Може би си мислите, че пастирите са праведни хора, те не са грешници , въпреки че може да са съгрешили малко, те все пак си остават пастири. В ст. 20 на същата глава Бог казва на Езекил: "И ако се върне праведникът от правдата си и извърши беззаконие, и Аз поставя препънка пред него, той ще умре. Понеже не си го предупредил, той ще умре в греха си и правдата, която е вършил, няма да се помни, но от твоята ръка ще изискам кръвта му." Бог ще държи отговорен Езекил за това, че е видял греха и не го е посочил, за да даде шанс за покаяние.

   Ако Езекил си каже: "Кой съм аз, че да показвам греха му, той все пак е пастир, Божий служител и аз не трябва да съдя, него Бог ще го съди". Или: "За единството и мира в църквата по-добре да замълча, защото църквата ще се обезглави, толкова е трудно да се намерят в днешно време хора, които могат да станат пастири".

   След като в първа глава Бог показа на пророка славата и величието Си, във втора глава започва да разкрива състоянието на Своя народ, тежките грехове, в които бяха затънали и поради които Той ги наказва. И в края на същата глава, в ст 8 предупреждава Езекил: "Ти обаче, сине човешки, слушай това, което ти говоря; не ставай и ти бунтовник като тоя бунтовен дом". Ако пророкът не изяви греха им, той става съучастник, става като тях.

   Ако има явен грях в църквата и ти го виждаш, но не правиш нищо за да се осъзнае грешника, защото "Библията те учи да не съдиш", ти ставаш съучастник и Бог ще те държи отговорен.

   В Новия Завет Йоан Кръстител посочи греха на Израел и ги призова да се покаят независимо дали са бедни или богати, дали са издигнати в обществото или са обикновени хорица. Йоан можеше просто да си живее свят живот пред Бога и да не си зарязва удобството да бъде обичан и приет от всички. Да проповядва за Божията любов, което е абсолютна истина и да бъде приет във всяка една църква. Но той се изправи срещу греха и имаше "безумието" не само да нарече фарисеите рожби ехиднини (деца на отровни змии), но дори да посочи греха на Ирод, което вече костваше живота му. Стоеше ли Бог зад поведението на Йоан или искаше да живее в мир и единство с всички?

   Погледнете Исус, който наричаше фарисеите гробници варосани, с един толкова нехристиянски за нас език, прогонваше разгневен с бич в ръка търговците от храма, обърнали Божия дом в място за лична печалба. Нима Той нямаше любов към тях?

   В 1 Кор. 6:1-3 ст. Павел казва, че ние християните ще съдим и трябва да се научим да съдим правилно. Имаше явен грях в Коринтската църква, същата към която в 13 глава на посланието говори за любовта и апостолът не прости този грях, въпреки че "любовта всичко прощава и не държи сметка за зло", а каза едни много трудни за разбиране думи:

   "Защото аз, ако и да не съм телесно при вас, но като съм при вас с духа си, като че ли съм при вас, - осъдих вече, в името на нашия Господ Исус, оногова, който така е сторил това,(като се събра моят дух с вас заедно с властта на нашия Господ Исус),да предадем такъв човек на сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духа му в деня на Господа Исуса." 1 Кор. 5:3-5

   Не само, че осъди греха, но и отсъди за съгрешилия да го предаде на Сатана, за да се спаси духа му. Това на нас ни звучи почти богохулно: Павел заема мястото на Бог като съдия.
   В 12 стих казва, че наше задължение е да съдим вътрешните, т.е. християните, като посочваме греха и отлъчваме съгрешилите, докато не се покаят.
   Това е в Новия Завет.
   "Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука , за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата" 2 Тим. 3:16. Не само това, което на нас ни харесва.

   Съденето е част от изискванията на Словото към нас християните, за това ако искаме да живеем според Божиите стандарти нека се научим да съдим.
   Да съдим себе си 1 Кор. 11:31-32, за да не бъдем осъдени от Господ.
   Да съдим проповеди, проявления на дарби и служения според Словото Му. 1 Сол. 5:21
   Да съдим поведението на християни, като ги отлъчваме от църквата, от приятелство с нас.1 Кор.5:13

   "Сине човешки, говори на израилевите първенци и им кажи: Така казва Господ БОГ: Да се допитате до Мен ли сте дошли? Жив съм Аз – не приемам да се допитате до Мен, заявява Господ БОГ!
   Ще ги съдиш ли, сине човешки? Ще съдиш ли? Покажи им мерзостите на бащите им.
   И им кажи: Така казва Господ БОГ", Ез. 20:3-4