Всеки истински християнин има конкретна мисия на тази земя. За Йоан Кръстител бе пророкувано от старозаветните пророци, че ще се роди на определеното време и ще приготви пътя за най-великия – Царя на царете и Господа на господарите.

   В древен Рим, когато императорът минава през непознати територии пред него вървят хора да отстраняват камъни, дървета и други препятствия, които биха му пречели.

   Първо е очистването, после идва царят. Първо е очистваното, после идва съживлението.

   "Покайте се, защото Божието царство наближи ", бе посланието на Йоан Кръстител към Израел. Покаянието води до очистване и приготвя пътя за Този, Който променя всичко. Покаянието на една нация води до мощно изливане на Святия Дух и след това до реформа в самата нация.

   Израснал в пустинята, посланието му бе толкова силно, че при него "излизаха хора от Ерусалим, цяла Юдея и цялата Йорданска околност", Мат.3:5-7. Освен тълпите от обикновени хора, които се кръщаваха и изповядваха греховете имаше и такива, от религиозния елит – фарисеи и садукеи. Вместо да им се зарадва и осигури предимство по време на кръщенията в река Йордан, Йоан ги нарече рожби ехиднини, т.е. деца на змии. Каза им, че трябва да има плод съответстващ на покаянието. Покаянието винаги е придружено с действие. Много хора го последваха: бирници и военнослужещи бяха достигнати от служението му и за кратко време той имаше ученици, въпреки остротата на своите думи: "Брадвата лежи вече при корена на дърветата", "Лопатата е в ръката му и Той здраво ще очисти хармана си", "Бог може и от тези камъни да издигне чада на Аврам" .

   За някои от днешния духовен елит думите на Йоан са много крайни и груби. Биха го определили като човек изпълнен с гняв и омраза към хората, чиято цел е да разбие религиозния живот и единството на Израел, за да има свои последователи. Освен това Бог казва, че иска милост, че само Той е съдия, че трябва да имаме любов, а Йоан говори за брадви и огън, нарича хората змии.

   Някои пастори щяха да се съберат и да обсъдят неадекватното му поведение. За каква пустиня говори той? Та синагогите кипяха от живот, бяха пълни, всяка събота там се четяха пасажи от Божието Слово. Храмът функционираше, религиозният живот бе на ниво, имаше първосвещеник, свещенство, книжници, законоучители и т.н. За каква пустиня говореше Йоан? В очите на религиозните хора имаше духовен растеж и нямаше нужда от промяна.

   В очите на Святия Бог всичко бе пустиня.

   Йоан Кръстител не беше изпълнен с гняв и омраза, не си търсеше последователи. Говореше истината и проправяше път за Господа. Но в един определен момент бе хвърлен в тъмница. Защо? Поради това, че каза истината на Ирод: "Не ти е позволено да имаш братовата си жена", Марк.6:18.

   Защо му трябваше да се занимава с Ирод? Защо не си гледаше служението, което бе толкова успешно? Защо днес има хора които се занимават с пасторите-агенти, а не си гледат служението. По-добре е да достигат неспасените. Някой биха казали: "Йоан не може да промени Ирод". "Това са взаимоотношения между Ирод и брат му". "Да, това е прелюбодейство, но всяко прелюбодейство не може да се гледа по един и същи начин". "Да, Ирод трябва да се покае, но покаянието е нещо лично".

   Йоан Кръстител - човекът изпратен от Бога прокламираше истината. Много по-лесно бе да не се занимава с Ирод. Но когато си изпратен да подготвиш пътя за Господа, трябва да кажеш истината независимо от цената. Ирод бе част от управлението на Израел. Но греха е грях и без покаяние следва погибел, макар човека да е с власт и да се казва Ирод. Йоан застана на Божията страната и изобличи греха . Поради това той загуби служението си, загуби свободата си, накрая загуби и живота си. Цената за истината бе живота му.

   Йоан дойде в духа и силата на Илия и приготви пътя за Господа. Духът на Илия не означава само чудеса, а да казваш истината, когато всички се съгласяват с нечестието. Силата на Илия е да продължиш, когато никой не се интересува от истината. И Йоан, и Илия живееха в мрачно и трудно време. И двамата служиха в пустиня. Илия – във време, когато Езавел избиваше Господните пророци, време, в което истинските бяха заменени с лъжливи. И Божият народ Израел вместо да защити Божиите пророци и да застане срещу Езавел стоеше безучастен и търпеше служителите на Ваал. Когато Бог изпрати огън от небето върху жертвата на планината Кармил, народът извика "Йехова е Бог", но на другия ден Езавел заплашва Илия, той бяга, а народът Израел отново е безучастен – пустиня. Животът на Илия бе тежък. Не бе лесно да бяга от властта, която иска главата му, да живее край поток хранен от врани, да сяда на трапезата на бедна вдовица и то не еврейка. Да говори и да няма отклик. Едно писмо, подпечатано от Ахав бе достатъчно за старейшините и благородните да убият Навутей, обвинявайки го в богохулство. Бяха послушни слуги в ръцете на Езавел и за тях нямаше проблем да участват в коварния заговор.

   Но Бог издигна Илия, който бе различен. Той носеше превъзходен дух, дух на устояване и реформация, дух на чистота и святост във време на нечестие, казвайки истината, когато всички се съгласяваха с лъжата, дух на конфронтация с греха. Той не премълча греха. Нарече царя на Израел – Ахав, убиец:" Уби ли ти, а още присвои ли?.... Намерих те, защото си се предал да вършиш зло пред Господа.", 3 Царе 21:19,20. Всички виждаха нечестието, но предпочитаха да бъдат част от него, защото така им беше удобно.

   Да приготвиш пътя за Господа изисква твърдост, безкомпромисност, цена, която да платиш и да обичаш Исус повече от всичко. Всички в Израел знаеха за Ирод, но никой не изобличи греха му. Единствен Йоан не потули истината, не промени посланието, не се скри от проблема, не каза: "това не е моя работа, аз съм призван за големи неща". Остана докрай безкомпромисен срещу греха и това струваше живота му. Не беше "тръстика от вятър разлюляна", нямаше двоен стандарт, не променяше принципите си според времето или според това, за кой се отнасят. Те се прилагаха както за обикновените хора, за бирниците, военните, така и за Ирод. Не беше "човек, облечен в меки дрехи", който се интересува единствено от своето удобство, от себе си и не си изкарва проблеми, освен ако няма лични ползи. Той се движеше в духа и силата на Илия и не можеше да бъде спрян, защото бе готов да плати цената.

   Исус Христос даде изключително висока оценка за неговото служение: "Казвам ви , че между родените от жена не се е издигал по-голям от Йоан Кръстител", Йоан 5:35. Йоан изпълни призванието, което Бог имаше за него, приготви път в пустинята и отстъпи мястото на Исус. Защото бе светилник, но идваше светлината, която щеше да огрее сърцата на хората.

   Йоан Кръстител изпълни това, за което дойде и с живота си отправя въпрос към нас: Има ли днес хора в България, които да платят цената за истината? Има ли днес хора, които ще жертват комфорта си и ще извикат като него:
" Пригответе пътя за Господа"?