Божият народ стоеше пред обещаната земя и чакаше 12-те съгледвачи да донесат сведения за нея. Когато след 40-дневна обиколка 12-те се завърнаха, двама от тях Исус Навин и Халев казаха - да вървим напред и незабавно да я завладеем, а другите съгледвачи твърдяха - не можем да излезем против онзи народ.

   След като ги изслушаха, цялото общество извика с висок глас и народът плака през онази нощ. Накрая стигнаха до следното заключение - да си поставим началник и да се върнем в Египет.

   Това поколение видя Божията слава и Неговите чудеса, но си харесваше Египет. То не се интересуваше от живия Бог, не се интересуваше от Неговата слава, не се интересуваше от Неговото действие. Поколение израснало в робство, което отказваше да се бие срещу Енаковите синове. Всичко стойностно за хората от това поколение бе чесъна и месото в Египет. Те търпяха отхвърлянето и презрението на Египет, търпяха робския труд, преглъщаха унищожаването на новородените си мъжки рожби, а в същото време роптаеха срещу Бог всеки път, когато имаха малка несгода. Те бяха родени в Египет, израснали в Египет и не искаха друго освен Египет. Не можаха да оценят свободата и закрилата, която получаваха от Бог.

   Поколение, което не разбираше, че има конкретно време, в което Бог действа и то може или да се движи с Бог, или да отхвърли Божието намерение за себе си.

   Днес в Българската църква има подобно поколение. То е израснало в комунизма, повлияно от пастори-сътрудници на ДС, използвали Свещените писания да внедрят комунистическата идеология в църквата. Поколение, което отказва да се конфронтира с греха и нечестието. Поколение, което приема лицемерието като естествен начин на поведение, научено да търпи арогантността и предателството. Поколение, което постоянно говори и пише за единство, и същевременно става злобно и агресивно срещу хора, говорещи истината.

   Божиите мъже Халев и Исус Навин се различаваха от това поколение. Те раздраха дрехите си и насърчиха народа да последва Бог. Отказаха да се съгласят с множеството, а вярваха на Божиите думи. Не искаха Египет, а обещаната земя. Не се страхуваха от исполините, а от своя Бог. И имаха огромната привилегия да видят и стъпят в обещаната земя.

   Обществото стана агресивно спрямо тях и искаше да ги убие с камъни.

   Бог обаче никога не остава безучастен за разлика от много хора днес. Той винаги демонстрира позиция: "Тогава Божията слава се яви в шатъра за срещане и Бог зададе въпрос на Мойсей- до кога ще ме презира този народ и до кога няма да ми вярва". Числа 14:10-11

   Присъдата на Бог за това поколение бе : "всички от 20 години и нагоре труповете им ще паднат в пустинята и няма да влязат в обещаната земя". Господ държеше отговорно цялото поколение, а не само 10-те съгледвачи или водачите на Израел. Поради това, че народът не застана на Божия страна, Израел остана в пустинята. Изборът на едно поколение определи бъдещето на тях и децата им за следващите 40 години.

   После, когато народът разбра присъдата, плака и тръгна да воюва, но напразно. Бяха пропуснали Божието време и Бог се беше оттеглил. Много години по-късно Господ Исус Христос стоеше пред Йерусалим и плачеше със думите: "Йерусалиме, Йерусалиме…, но вие не познахте времето, когато бяхте посетени". Едно цяло поколение отново не разпозна и пропусна времето.

   Вярвам, че днес Бог дава шанс на църквата в България да Го последва. България се нуждае от ново поколение, водено от желание да следва Бог, да служи на Бог, от едно поколение посветено и вярно във всичко на Бог. Поколение имащо духа на Халев и Исус Навин, решено да плати цената и влезе в обещаната земя. Нашето решение днес ще определи къде ще бъдем следващите 20 или 40 години- в пустинята или обещаната земя. Нека да поемем отговорността да извършим Неговото намерение и изградим поколение хвалещо Господа със святост, чистота и посвещение. "Това ще се запише за бъдещото поколение и народ, който бъде създаден ще хвали Господа". Пс. 102:18