След изнасянето на досиетата на свещенослужители, сътрудничели на Държавна Сигурност, все по-често започва да се цитира Божието слово и особено изразите: "не съдете, за да не бъдете съдени", "ти кой си, че съдиш брата си", "само Бог е съдия", които в своя контекст са верни и истински, но не и когато се използват за да се потули истината, или да се оправдае предателството на мнозина, които са на ръководни позиции.

   В пета глава на 1 Кор. Апостол Павел засяга един особено тежък случай в Коринтската църква, като ясно и категорично посочва, какво трябва да е поведението на вярващите хора, когато има явен грях в църквата. И то такъв грях, който не се споменава даже между невярващите. "Дори се чува , че между вас имало блудство и то такова блудство, каквото не се споменава дори между езичниците, именно, че един от вас има бащината си жена", 1 Кор.5:1.

   Апостолът казва, че дори между езичниците не се среща често такъв грях. Дори за тях този случай е краен.

   Нищо ново под слънцето. Днес сме свидетели как обществото в България апелира за оставките на бившите агенти на Държавна Сигурност, а църквата мълчи или защитава своите агенти. Да, нещо е сбъркано.

   Не беше ли редно още в началото на 90-те години, църквата в България сама да инициира отварянето на досиетата, първо на пастирите и служителите в църквата: дякони, презвитери, духовен съвет? И след това да апелира отварянето на досиетата на всички публични длъжности в страната ни. А какво се случи, в продължение на повече от 20 години? Пълна тишина относно срамното агентурно минало на българската църква.

   Божието Слово казва, че църквата на Христос е "стълб и подпора на истината". Тя изявява истината, устоява истината и се бори за истината. Но се оказва, че обществото се бори повече за истината, упражнявайки натиск върху църквата за отварянето на досиетата. В момента са отворени досиетата само на тези, заемали ръководни позиции в деноминациите си за периода от 2006 год. до днес. Много от пасторите и служителите мълчат и се спотайват вместо да инициират отварянето на досиетата си. Това не е поведение на "стълб и подпора на истината".

   От Павел научаваме, че срещу този грях не само не са взети никакви мерки, а напротив блудството в църквата е довело до голяма подкрепа от страна на вярващите. "И вие сте се възгордели вместо да скърбите". Павел се "хваща за главата" от тяхното поведение. Вместо отлъчване, човекът, който имаше бащината си жена намира одобрение между вярващите. Той казва: "хвалбата ви не е добра", ценностите бяха подменени за това апостолът апелира: "очистете стария квас", това което заразява и бързо се разпространява, т.е. грехът трябва да бъде спрян. И това е отговорност на вярващите хора. Църквата трябва да извърши конкретни действия за очистването на "кваса".

   "…Писах да не се събирате с никого, който се нарича брат, ако е блудник...с такъв даже да не ядете заедно...отлъчете нечестивия човек отсред вас".

   Кой трябваше да го направи, Бог или вярващите хора?

   Кой трябваше да поеме инициативата за отлъчването поради греха?

   Предателството е грях, както и блудството е грях. Господ Исус каза за предателя Юда: "такъв човек по-добре да не беше се раждал". Това е Божието отношение към греха предателство. Сътрудничеството на режим целящ пълното унищожаване на църквата Христова е предателство. Апостолът казва за такива: "не се събирайте с тях, не си пийте кафето с тях, не организирайте общи мероприятия с тях, а отлъчете нечестивия отсред вас. Това е най-добрият начин да се предпази църквата от "квас" и да се даде шанс на човека да осъзнае греха и се покае.

   Ако оставим човека в греха, като се събираме с него "...ядете заедно", тогава косвено му казваме: "всичко е наред, с теб няма проблем". По този начин не му помагаме да осъзнае греха си и да излезе от него. Със своята позиция църквата съдейства "кваса" да обхване и други части от тялото. "Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто".

   Апостол Павел в същата глава във връзка с този грях обяснява на вярващите в Коринт относно съденето. "Защото каква работа имам да съдя външните човеци? Не съдите ли вие вътрешните, докато външните Бог съди". Т.е. Бог съди външните, а вярващите съдят вътрешните, за да не се стигне до Божия съд. Тъй като вярващите хора в Коринт не са разбирали въпроса за съденето и са били неактивни, апостолът им казва: "или не знаете, че светиите ще съдят света? И ако вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите...?". "Не знаете ли, че ние ще съдим ангели?". "Истина ли е, че няма между вас нито един мъдър човек, който би могъл да отсъди" И присъдата според Павел е отделяне на греха с цел осъзнаване и искрено покаяние.

   Във II Коринтяни 2 глава ние разбираме, че тази Библейска мярка е довела до покаяние и Павел приканва църквата за прошка и приемане на човека.

      Християните – сътрудници на Държавна Сигурност са предавали своите братя и по този начин са потъпкали Христовата кръв. Те са служели не на Бог, а на един атеистичен режим. Църквата в България след отварянето на досиетата има поведението на Коринтската църква. Тя мълчи и "вместо да скърби се е възгордяла", като се явява основен защитник на пастирите-агенти. Защо? Защото квасът е навсякъде.

    Защо пастирите, които са били сътрудници на Държавна Сигурност са чакали повече от 20 години за да се отворят досиетата им и тогава да се покаят? Защо след отварянето на досиетата много от доказаните агенти дори не се чувстват виновни? Защо останалите пастири, дякони и служители не направят крачка за отваряне на своите досиета? Ще повторя пак думите на Словото "църквата е стълб и подпора на истината". Толкова време след промените голяма част от църквата в България е крила и продължава да крие истината за предателското си минало.

   Истината е, че църквата в България след Пастирския процес 1949 г. е била "заквасена" с лицемерие и предателство от своите нови водачи, поставени и ръководени от Държавна Сигурност. И всеки християнин отказал да бъде част от това е бил предаван и преследван.Неговите деца и съпруга унижавани и отхвърлени.Но днес е времето за очистване на тестото.

   Фактите са факти и тези, които са служили на друг господар трябва да напуснат позициите си, да поискат прошка от Бог, от хората, които са предавали, както и от тези, които са били поучавани от тях толкова години. Тези пастири трябва да се оттеглят и да търсят усърдно лицето на Бог и чак тогава ще започне възстановяване в живота на ония от тях, които са истински. Има такива, които никога не са познавали Бог. Те се нуждаят от среща с Него и от новорождение.Ще има и такива, които ще решат да закоравят сърцето си. Тях ще ги сполети участта на фараона.

   Независимо от решението им, както тогава, така и сега вярващите хора трябва да поемат отговорност и да се подчинят на думите на Словото. "Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни" I Кор. 5:7.