Това е тема, която трябва да занимава ума и сърцето на всички, които се чувстват свързани с църквата и се смятат като част от тялото Христово. Бог повтаряше на Изрaил да помни своето робство в Египет и чудното избавление. Да помни своето пътуване до Обещаната земя, Неговата грижа, ръководство и победи над неговите неприятели.

   Ние не трябва да забравяме нашето преминаване през Долината на смъртната сянка и тези, които са ни били наставници. Това ще ни доведе до смирение и покаяние.

 ГРЕХЪТ НА ХРИСТИЯНИТЕ

   Като говорим за християните имаме предвид всички хора, които вярват в Бога и призовават Исус Христос за свой Господ и Спасител. Те може да се смятат за източноправославни, католици или евангелисти в многобройните си подразделения. Едни от тях може да имат високо мнение за себе си и да подценяват другите, но нито един от нас не би дръзнал да каже, че не е съгрешил, независимо дали се смята за по-правоверен от другите. "Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас" (І Йоан 1:8).

   Минали през опитността на покаяние пред Бога за греховете си, получили прощение на греховете си чрез вяра в изкупителната жертва на нашия Господ Исус Христос, ние не мислим вече, че съгрешаваме. Започваме да се занимаваме само с греховете на тези, които още не са повярвали. Ако "случайно" сме допуснали слабост, ние не мислим, че това е грях и търсим някакво оправдание за своята постъпка като гледаме да я потулим,вместо да я изповядаме и признаем, че това е грях. В посланието на Яков 3:2 четем: "Ние всички грешим в много неща".

   Тогава нека потърсим отговор на въпросите "що е грях" и какъв е грехът на невярващите, и какъв е грехът на вярващите.

   Словото Божие ни казва, че грехът е беззаконие (І Йоан 3:4). Но ние ще сбъркаме ако свържем това само с 10-те заповеди, които Бог даде на Мойсей. Хората няма да бъдат съдени според 10-те Божии заповеди, но Бог ще осъди на вечни мъки всички, които не са повярвали и не са приели Исус Христос за свой Спасител.

   Когато Йоан Кръстител вижда Исус, казва за Него: "Ето Божият Агнец, Който взема греха на света!" (Йоан 1:29). Не греховете, а греха на света, който е един и този грях е неверието. Неверието е коренът на всички грехове, които са плод в живота на човека и го водят към погибел. "Който вярва в Него (в Божия Син), не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син… но Божият гняв остава върху него" (Йоан 3:18, 36).

   Ако грехът на света е неверието, тогава какъв е грехът на тези, които са повярвали и приели Исус Христос за свой Господ и Спасител? Грехът на християните е тяхното непослушание.

   Непослушанието не е по-малък грях от неверието. Послушанието пред Бога е резултат от признаването на Неговия авторитет, зачитането на Неговата воля. Плод на неверието на човека е отхвърлянето на Бога и Неговата воля. Плод на непослушанието на всеки син или дъщеря на Бога е пренебрегването на волята на своя небесен Баща.

   Нека да не се заблуждаваме, че понеже Бог ни обича, Той ще бъде по-снизходителен към нас и последиците на греха за нас няма да бъдат така тежки, както за невярващите и непокорни човеци. Думите на Исус са пределно ясни, че слугата, който е знаел волята на господаря си и не я е извършил беше бит много. Много повече от този слуга, който не е знаел неговата воля. Затова Бог предупреждава Своя народ Израил – "да знаете, че грехът ви ще ви намери". Божието слово ясно изявява, че Бог е любящ Баща, но справедлив и строг съдия.

   Когато Адам и Ева съгрешиха, искаха да се оправдаят пред Бога и едва не Го изкараха виновен. Адам недоволстваше защо Бог му дал такава жена, която го въведе в грях. Ева обвиняваше Бога защо създал змията, която я измамила.

   Какво да кажем за нашите братя, които са проявили непослушание пред Бога и са се съгласили да станат доносници и сътрудници на враговете на църквата? Те не признават, че са съгрешили и като Адам и Ева търсят своето оправдание – Господи, нали всяка власт е от Тебе и ние трябваше да й се покоряваме. Ние ще размишляваме отделно, защо дяволът използваше толкова често тези думи от Божието слово. Нека продължим да размишляваме за греха на непослушанието, като не обръщаме внимание на оправдания и извинения. Ще споделя, че много често си представям как ще застана на съд пред Бога. Най-наивно да казвам:

   "Господи, виждах, че нямам достатъчно сила, за да се справя с трудностите, които срещах. Голяма беше моята грижа за моето семейство, за децата ми".

   Чувам Неговия отговор: "Синко, защо не сподели с Мене своите нужди? Защо не потърси сила от Мене? На всеки Аз давам дух не на страх, а на сила, любов и себевладение. Защо не повериш на Мене грижата за своето семейство и своите деца? Нима ти можеш по-добре от Мене да се грижиш за тях? Нима забрави, че който обича баща или майка, син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене и не може да бъде Мой ученик?"

   Аз продължавам – "Но, Господи, аз не срещнах разбиране и подкрепа от моите братя и сестри. Виждах се изоставен и сам…

   Отново чувам Неговия глас: - "Синко, защо се учудваш? Не помниш ли, че Моите ученици не ме разбираха. Те очакваха възстановяването на Израилевото царство и Ме изоставиха - един Ме предаде, друг се отрече от Мене, трети се усъмни, че Аз съм възкръснал. Не се изненадвай. Ти си в този свят като овца между вълци. Няма да понесеш по-големи изпитания от Моите, но Аз имам всичката власт на небето и на земята, и съм винаги с тебе…

   Когато застанем на съд пред Бога, знаем ли, че пред Него е всичко открито? Той няма да ни съди според времето, в което сме живели или според обстоятелствата, в които сме били поставени. Той знае всичко и не се нуждае от нашите оправдания. Да не си въобразяваме, че Бог би казал на един доносник – "синко, знам, че ти живя в комунистическа България и беше принуден да се грижиш за своето семейство, да осигуриш бъдещето на своите деца… или да каже на друг – "синко, ясно ми е, че ти беше поставен в много тежки услови и беше подложен на големи изпитания. Разбирам защо си се съгласил да сътрудничиш на Моите врагове, които искаха да разрушат Моята църква."

   Приятели, братя и сестри, единственото, по което Бог ще ни съди е нашето послушание и нашата вярност. Той няма да измерва доколко процента сме били послушни и верни, а дали сме били напълно послушни, верни до смърт. Тук ще има само едно смекчаващо вината обстоятелство – покаянието за сторения грях преди да се изправим на съд пред Бога.

   Но вместо покаяние ние виждаме това непослушание и доносничество да се потули и забрави. Виждаме и голямото равнодушие към извършения грях.

   Нима трябва да се осъждат тези, които бият тревога в църквата?

   Нима можем и трябва да бъдем спокойни и равнодушни, когато всичко това е пречка за благословение на Божието дело в нашата страна?

Пастир Христо Куличев