Библията говори както в Стария Завет, така и в Новия, че има духовен конфликт, противопоставяне царството на светлината срещу царството на тъмнината. И всеки човек на тази земя е въвлечен в този духовен конфликт. Или е на страната на доброто, или на злото. Служи или на Бог, или на дявола.

   Добрата новина е, че Исус Христос на кръста извоюва пълна победа над греха, смъртта и злото. Края на този духовен конфликт е предрешен и дявола, и всички негови служители ще бъдат хвърлени в огненото езеро.

   Империята Вавилон, въпреки че изпълняваше суверенната Божия воля бе обхваната от духа на идолопоклонството и силите на тъмнината. Цар Навуходоносор направи статуя – обект на поклонение. Целта бе пълна асимилация и отъждествяване на народите с културата, морала и вярванията на Вавилон. Идентичността на отделните нации трябваше да бъде заличена чрез унифицирано поклонение, признавайки върховната власт на царя.

   Тримата юдеи Ананий, Мисаил и Азарий, освен че загубиха родината, храма и всичко близко, загубиха и своята самоличност. Собствените им имена бяха заменени с други - прославящи идолите на Вавилон. Поради това, че и тримата заемаха позиции в управлението на Вавилонската империя, те трябваше да бъдат част от поклонението на Образа. Тъй като телефоните и интернет са открити по-късно организацията по извикването на всички "племена, народи и езици" подчинени на Вавилон изискваше време. Точно в този период тримата юдеи трябваше да решат в сърцата си: поклонение на образа или смърт чрез изгаряне в огнената пещ. Знаеха кое е правилно, но беше трудно. Със сигурност са преминали през страх, напрежение и много безсънни нощи на колене пред Всемогъщия Бог.

   Някои пастири биха ги посъветвали да се поклонят частично, т.е. да се поклонят с телата си на образа, а в сърцата си да останат верни на Бог. И вълкът сит и агнето цяло. По този начин те ще запазят своите позиции и ще помагат на другите пленени евреи, т.е. ще опазят еврейската общност във Вавилон. Това е друго благовестие, различно от това, което говори Библията.

   Сред останалите народи, които трябваше да присъстват на поклонението със сигурност е имало хора, които не са били съгласни да се поклонят на Образа. Но всички се поклониха, някои от тях:

С нежелание

Други с отвращение

Трети с голямо желание

   Мотивите им, разбира се са били различни:

Поради страх от смъртта;

Поради страх за близките си;

Поради желание да докажат своята лоялност пред царя, което носи лична изгода, повече власт, нови позиции, повече пари;

   Но независимо от различните мотиви, те всички се поклониха.

   Днес има хора, които ни уверяват, че пастирите-агенти са се поклонили наполовина на Образа. Те са подписали декларация за сътрудничество, но не са вредили с нищо, тъй като са давали несъществена информация. Направо са надхитрили дявола.

   Репресивният апарат наречен Държавна сигурност е имал методите и начините да получи всякаква информация, и да я използва за унищожаването на църквата. Но нас ни убеждават и си го повтарят: "ние се поклонихме наполовина, т.е. с телата, но не със сърцата".

   В деня на поклонението тримата юдеи отказаха да го направят, останаха верни на своя Бог. Изисква се смелост да виждаш как всички се покланят, някои дори се престарават, а ти да стоиш верен, очаквайки огнената пещ. Системата изискваше поклонение на образа, но живия Бог изисква поклонение само и единствено на Него.

   Истинските пастири в България, които не са се поклонили на Образа са хвърлени в огнената пещ. Но там в пламъците на страданието е имало четвърти. "Изгледът на четвъртия прилича на син на боговете". Да Синът на Бога - Исус Христос е бил в огнената пещ със Своите слуги. Всеки един от тях може да разкаже за Неговото свято присъствие. Вътре в църквата агенти и предатели, отвън мъчители, но Христос – до теб.

   И днес Той е до тези, които стоят за истината и са решили да бъдат верни. Или се покланяш на Образа или оставаш верен на Своя Бог. Безсмислено е след като си се поклонил да се оправдаваш, че си го направил частично. Правилният път е покаяние.

   Книгата Откровение говори за друго поклонение, на друг образ – "образа на звяра". Онези, които не се поклонят ще бъдат избивани: "... също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на образа на звяра", Откр.13:15.

   Но тези, които се поклонят за тях Бог казва: "Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му, и ще бъде мъчен с огън и сяра пред светите ангели и пред Агнето.И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези които се поклонят на звяра и образа му, няма да имат отдих нито денем, нито нощем", Откр.14:9-11. Тук не се споменава малко се поклонил, незабележимо се поклонил, наполовина се поклонил, а "онези които се поклонят на звяра".

   Всяка форма на сътрудничество на ДС е поклонение. С картончета или не, със саморъчно подписана декларация или не, с получавано възнаграждение или не. Даже обикновените информатори, които не са се водили на отчет също са поклонници.

   Поради верните Божии служители Седрах, Месах и Авденаго заплануваното поклонение на Образа се превърна в триумф на истинския Бог. Хора от всяко племе, народ и език видяха силата и славата на Бог. Верността им предизвика възхищение не само сред народите, но самия Навуходоносор, царят на Вавилонската империя каза: "Благословен да бъде Бог на Седрах, Мисах и Авденаго … които като уповаваха на Него, не послушаха думата на царя, а предадоха телата си, за да не служат, нито да се поклонят на друг бог освен на своя Бог". Дан. 3:28. Не бяха много, но бяха верни и носеха слава на своя Бог.